Стоян Панчев: Правителството действа импулсивно и търси краткосрочен пиар ефект
За антикризисните ограничения на държавното управление, за инфлацията и повишението на лихвите, за проектите на страната за влизане в еврозаната: Tribune.bg беседва с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП - Експертен клуб за стопанска система и политика.
Каква е оценката ви за ограниченията против инфлацията?
Това не са антиинфлационни ограничения. Даже по своята същина множеството са проинфлационни и такива, които съгласно икономическата доктрина по-скоро биха нараснали инфлацията. Затова съгласно мен е по-правилно да ги назоваваме обществени ограничения или ограничения за по-леко понасяне на инфлацията, въпреки че те най-малко с малко ще усилят натиска на цените нагоре.
Другото е, че одобрявам някои от тях. Например, мярката за увеличеване на прага на регистрация по Данък добавена стойност, което е закъсняло. Отдавна трябваше да имаме нарастване на този предел, дори бих споделил, че не би трябвало да се чака още 7 месеца, с цел да бъде въведена мярката. Не от 2023 година, а да стартираме от идващия месец. Не разбирам по какъв начин една мярка ще се оправя с инфлацията през днешния ден, откакто стартира да работи след половин година. Другата мярка, която одобрявам, е спомагателното разширение на програмата на ваучери за храна. Това не се разяснява, само че квотата от 1 милиарда лева се усилва на 1.2 милиарда лева Това е осъществяване на този слогън – леви цели с десни ограничения. Това е образец за подобен вид политика. Що се отнася за всички останали ограничения, те варират от контрапродуктивни до такива, които не би трябвало да се вършат във времена на инфлация.
А намаляването на Данък добавена стойност за хляба?
Аз не чакам да има огромен резултат от това. Аз споделям, че би трябвало да се направи настрана изследване дали това ще повлияе на крайната цена. Моето мнение е, че това понижение ще отиде при производителите на самун, които страдат от по-висока инфлация от потребителите.
Но няма да усетим понижение на хляба?
Аз и ти няма да усетим този резултат. Освен това при групите с най-малки приходи е доста по-важно да решиш проблемите със сметките за ток, парно и вода, а не толкоз за хляба. Тази стока не е толкоз огромна част от бюджета на което и да е домакинство.
А прогнозата Ви за цената на газа?
На този стадий не съм чул формулировка какво назоваваме незанисимост от съветски доставки, както и за дивирсификация. Защото в тази ситуация това, което става, е, че не купуваме непосредствено от Газпром, само че купуваме от други снабдители отново съветски газ, който най-вероятно идва от сибирските полета. Ако диверсификацията е въобще да не употребяваме газ с съветски генезис, значи още не сме диверсифицирани. Аз виждам несъгласия в самия кабинет, тъй като през вчерашния ден министър председателят е споделил, доколкото разбрах, че следващата година ще се дивирсифицираме, а скоро се твърдеше, че към този момент сме се диверсифицирали. Виждаме, че това е по-скоро политически въпрос. Ние предплащаме към този момент премиум върху цената на газа, като даже не знаем какво тъкмо назоваваме диверсификация, а това ми се коства безразсъдно. Търси се ПР и обществен резултат, в сравнение с стопански смисъл.
Струва ми се, че държавното управление работи импулсивно, от гл.т. на това да реализира някакъв кратковременен ПР резултат, а по-късно стартира да се мисли по какъв начин тъкмо да се оправи сметка за ток, сметка за парно, което са проблеми на потребителите на тази сила.
Справяме се с нов дълг?!
Да. Дългът не е излязъл към този момент отвън програмата на държавното управление. Тя, по този начин или другояче, бе програмирала огромен недостиг над 4%, въпреки някои да споделят, че може да стигне над 5%, още не е ясно. Правителството има пространство в по този начин раздутия бюджет, който са дали своят вот, а ще забележим и новата актуализация. Аз желая да видя дали ще има повишение на разноските за опазването на здравето, тъй като се приказва за нарастване на клиничните пътеки с над 20% даже.
А какво да чакат фамилиите с ипотеки?
Според мен лихвите по заемите ще порастват. Въпросът е какъв е времевият небосвод. До края на годината ще стартират да порастват. Първо имаме проекти на ЕЦБ за повдигане на главния лихвен %, от който България е подвластна. Плановете са до края на годината да бъде повишен с 50 базисни точки. Другото е да се следят лихвите по ДЦК, които също са лакмус за лихвите по ипотечните заеми. Ако на държавното управление му става все по-трудно да продава дълг на интернационалните пазари, това ще бутне банките да покачат лихвите. Моето очакване е, че лихвите ще вървят нагоре, само че въпросът е и до каква степен ще стигнат. Много трънлив миг, а съгласно мен и на шефката на ЕЦБ - госпожа Лагард, не ѝ доста ясно до каква степен ще вдигне лихвите.
Важно е и какво въздействие ще има това върху инфлацията, дали такова малко повдигане на лихвите ще укроти инфлацията?! Защото Правилото на Тейлър в икономическата доктрина ни споделя, че с цел да бъде укротена инфлацията при размерите, които е достигнала, би трябвало да се вдигнат лихвите над нея. Това, което виждаме от Съединени американски щати, които са малко по-напред от Европа, е, че всички знаци демонстрират началото на криза – влизане в интервал на спад на Брутният вътрешен продукт, висока безработица, стесняване на бизнеси, значи спомагателен скок на лихвите – ипотеките в Съединени американски щати към този момент са над 5%.
А във връзка с проектите ни за еврозоната?
Смятам, че 1 януари 2024г. не би трябвало да ни е цел. Смятам, че румънците демонстрират доста повече разсъдък – те са споделили до 2029г., тогава ще решаваме дали да влизаме или не. Те ще изчакат тази рекордна за последните 40г. инфлационна рецесия, тъй като на всеки 5 години в еврозоната има по една нова рецесия. За страдание, както виждам, нашето държавно управление сега нито желае да слуша причини, нито желае да дебатира. Утре, доколкото разбрах, в Министерски съвет ще опитат да гласоподават този План за въвеждане на еврото преди да е имало разбор. Българска народна банка и Българска академия на науките към този момент работят върху свои разбори, а Министерски съвет ще гласоподава План за влизане в еврозоната, т.е. защо ги вършим тези разбори, като към този момент сме решили. Това е държание като това за Северна Македония - не ни интересуват причините, не желаем да слушаме болшинството българи, тъй като те са и срещу влизането в еврозоната, този диалог не желаеме да го водим, така сме решили, по този начин ще създадем. Мен ме тормози, че решението за влизане в еврозоната се прави един път на 100г. – това е промяна на паричната система, която е необратима, за разлика от всичко останало – можем да излезем от Европейски Съюз, от Банковия съюз, от ERM II може да излезе лв., само че от еврозоната няма механизъм за излизане. И да се взима това решение небрежно, в петък следобяд без нито един разбор, написан и прочетен от министъра на финансите най-малко, това е надълбоко несериозно, груба неточност.
Каква е оценката ви за ограниченията против инфлацията?
Това не са антиинфлационни ограничения. Даже по своята същина множеството са проинфлационни и такива, които съгласно икономическата доктрина по-скоро биха нараснали инфлацията. Затова съгласно мен е по-правилно да ги назоваваме обществени ограничения или ограничения за по-леко понасяне на инфлацията, въпреки че те най-малко с малко ще усилят натиска на цените нагоре.
Другото е, че одобрявам някои от тях. Например, мярката за увеличеване на прага на регистрация по Данък добавена стойност, което е закъсняло. Отдавна трябваше да имаме нарастване на този предел, дори бих споделил, че не би трябвало да се чака още 7 месеца, с цел да бъде въведена мярката. Не от 2023 година, а да стартираме от идващия месец. Не разбирам по какъв начин една мярка ще се оправя с инфлацията през днешния ден, откакто стартира да работи след половин година. Другата мярка, която одобрявам, е спомагателното разширение на програмата на ваучери за храна. Това не се разяснява, само че квотата от 1 милиарда лева се усилва на 1.2 милиарда лева Това е осъществяване на този слогън – леви цели с десни ограничения. Това е образец за подобен вид политика. Що се отнася за всички останали ограничения, те варират от контрапродуктивни до такива, които не би трябвало да се вършат във времена на инфлация.
А намаляването на Данък добавена стойност за хляба?
Аз не чакам да има огромен резултат от това. Аз споделям, че би трябвало да се направи настрана изследване дали това ще повлияе на крайната цена. Моето мнение е, че това понижение ще отиде при производителите на самун, които страдат от по-висока инфлация от потребителите.
Но няма да усетим понижение на хляба?
Аз и ти няма да усетим този резултат. Освен това при групите с най-малки приходи е доста по-важно да решиш проблемите със сметките за ток, парно и вода, а не толкоз за хляба. Тази стока не е толкоз огромна част от бюджета на което и да е домакинство.
А прогнозата Ви за цената на газа?
На този стадий не съм чул формулировка какво назоваваме незанисимост от съветски доставки, както и за дивирсификация. Защото в тази ситуация това, което става, е, че не купуваме непосредствено от Газпром, само че купуваме от други снабдители отново съветски газ, който най-вероятно идва от сибирските полета. Ако диверсификацията е въобще да не употребяваме газ с съветски генезис, значи още не сме диверсифицирани. Аз виждам несъгласия в самия кабинет, тъй като през вчерашния ден министър председателят е споделил, доколкото разбрах, че следващата година ще се дивирсифицираме, а скоро се твърдеше, че към този момент сме се диверсифицирали. Виждаме, че това е по-скоро политически въпрос. Ние предплащаме към този момент премиум върху цената на газа, като даже не знаем какво тъкмо назоваваме диверсификация, а това ми се коства безразсъдно. Търси се ПР и обществен резултат, в сравнение с стопански смисъл.
Струва ми се, че държавното управление работи импулсивно, от гл.т. на това да реализира някакъв кратковременен ПР резултат, а по-късно стартира да се мисли по какъв начин тъкмо да се оправи сметка за ток, сметка за парно, което са проблеми на потребителите на тази сила.
Справяме се с нов дълг?!
Да. Дългът не е излязъл към този момент отвън програмата на държавното управление. Тя, по този начин или другояче, бе програмирала огромен недостиг над 4%, въпреки някои да споделят, че може да стигне над 5%, още не е ясно. Правителството има пространство в по този начин раздутия бюджет, който са дали своят вот, а ще забележим и новата актуализация. Аз желая да видя дали ще има повишение на разноските за опазването на здравето, тъй като се приказва за нарастване на клиничните пътеки с над 20% даже.
А какво да чакат фамилиите с ипотеки?
Според мен лихвите по заемите ще порастват. Въпросът е какъв е времевият небосвод. До края на годината ще стартират да порастват. Първо имаме проекти на ЕЦБ за повдигане на главния лихвен %, от който България е подвластна. Плановете са до края на годината да бъде повишен с 50 базисни точки. Другото е да се следят лихвите по ДЦК, които също са лакмус за лихвите по ипотечните заеми. Ако на държавното управление му става все по-трудно да продава дълг на интернационалните пазари, това ще бутне банките да покачат лихвите. Моето очакване е, че лихвите ще вървят нагоре, само че въпросът е и до каква степен ще стигнат. Много трънлив миг, а съгласно мен и на шефката на ЕЦБ - госпожа Лагард, не ѝ доста ясно до каква степен ще вдигне лихвите.
Важно е и какво въздействие ще има това върху инфлацията, дали такова малко повдигане на лихвите ще укроти инфлацията?! Защото Правилото на Тейлър в икономическата доктрина ни споделя, че с цел да бъде укротена инфлацията при размерите, които е достигнала, би трябвало да се вдигнат лихвите над нея. Това, което виждаме от Съединени американски щати, които са малко по-напред от Европа, е, че всички знаци демонстрират началото на криза – влизане в интервал на спад на Брутният вътрешен продукт, висока безработица, стесняване на бизнеси, значи спомагателен скок на лихвите – ипотеките в Съединени американски щати към този момент са над 5%.
А във връзка с проектите ни за еврозоната?
Смятам, че 1 януари 2024г. не би трябвало да ни е цел. Смятам, че румънците демонстрират доста повече разсъдък – те са споделили до 2029г., тогава ще решаваме дали да влизаме или не. Те ще изчакат тази рекордна за последните 40г. инфлационна рецесия, тъй като на всеки 5 години в еврозоната има по една нова рецесия. За страдание, както виждам, нашето държавно управление сега нито желае да слуша причини, нито желае да дебатира. Утре, доколкото разбрах, в Министерски съвет ще опитат да гласоподават този План за въвеждане на еврото преди да е имало разбор. Българска народна банка и Българска академия на науките към този момент работят върху свои разбори, а Министерски съвет ще гласоподава План за влизане в еврозоната, т.е. защо ги вършим тези разбори, като към този момент сме решили. Това е държание като това за Северна Македония - не ни интересуват причините, не желаем да слушаме болшинството българи, тъй като те са и срещу влизането в еврозоната, този диалог не желаеме да го водим, така сме решили, по този начин ще създадем. Мен ме тормози, че решението за влизане в еврозоната се прави един път на 100г. – това е промяна на паричната система, която е необратима, за разлика от всичко останало – можем да излезем от Европейски Съюз, от Банковия съюз, от ERM II може да излезе лв., само че от еврозоната няма механизъм за излизане. И да се взима това решение небрежно, в петък следобяд без нито един разбор, написан и прочетен от министъра на финансите най-малко, това е надълбоко несериозно, груба неточност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ